Оригиналът на кулинарното чудо се правел с подправки и лук
Историята на най-масовия брашнен сос на света - "Бешамел" започва от незапомнени времена. В аналите не е записано нищо за него, докато не получава името си. А това се случва по времето на Луи ХIV - Кралят Слънце. Монархът се възкачва на престола едва четиригодишен и в световната история остава като най-дълго управлявалия владетел на Европа - 72 год. Други одробности от житието му, които се помнят и до днес са неговите пороци. Разгулен живот, няколко дневни пирове и десетки любовници запълвали свободното време на краля. Всяка любовница била почитана като законна съпруга, а децата й признавани от Луи ХIV. А пировете за елита били наистина впечатляващи. Започвали с 5 вида супа, 14 вида предястия и още толкова ордьовъра. Основните ястия били 16, а само салатите - 10. Имало 8 десерта и десетина закуски, ако все още имало гладни на масата.
Безкрайните угощения често прераствали във вакханалии. А главен участник в тези събития бил маркиз Луи Батист Бешамел (1630 – 1703). Кариерата му започва шеметно и от година на година той се издига все повече и повече. Накрая става дясна ръка на Луи ХIV. След реорганизацията на финансовата структура на Бретанското кралство през 1669 г., Бешамел е изпратен, за да направи проверка. В доклада му се споменават измами и корупция. Маркизът предлага наказания и нов закон, който да прекъсне порочната практика. Кралят дава съгласието си за всички мерки, с което демонстрира и подкрепата си за маркиза.
Извън финансите, Бешамел се занимава и с изкуство. Това е сфера, в която отново получава разбиране от Луи ХIV. Затова и монархът му заповядал да основе Академия на изкуствата в Анжер. Задача, с която маркизът отново се справил прекрасно.
Но как името на прочутия държавник се оказва до сос?
Създателят на кулинарното чудо е главният готвач на френския кралски дворец Франсоа де ла Варен през 1651 г. написва прочутата си книга "Вренска кухня" и именно в нея за първи път дава името на соса си на своя любим маркиз. А и знаел, че той бил луд по него. Но тази постъпка не останала без последствия. Графът на Ескар веднага се възмутил и негодуванието му стигнало дори до ушите на краля. Обяснявал наляво и надясно, че най-ревностният почитател на готварското изкушение бил той самият. "Ял съм десетки пъти пилешко, полято с този сос. А не заслужих да кръстят на мен дори най-простото кулинарно откритие", разправял той на своите приятели.
Но да оставим кралските крамоли и да се върнем към рецептата на сос "Бешамел". По времето на Луи ХIV той се приготвял с доста повече продукти от сега. Франсоа де ла Варен го правел с бяло брашно, смесено с малко мазнина, мляко, телешки
бульон, лук, мащерка, черен пипер, сол. Запържвал брашното в маслото. После добавял бульона, предварително запържения лук и поръсвал с подправките. Накрая добавял и млякото.
Кой е Франсоа де ла Варен?
Варен е френският гтовач, който завинаги ще има място в световната кулинарна история. Години наред експериментира и създава чисто нови правила за работа в кухнята и най-вече - за самото готвене. За първи път започва да използва бульони като основата на сосовете. Неговия труд слага края на средновековната бъркотия в кухнята. Историята разказва, че книгата се продавала като топъл хляб. Само за няколко години тя достигнала невиждания тираж от 250 000 броя. По-късно Варен създава и кулинарно училище.
И братът на Луи XIV дал нещо на света
След като в двореца на Краля Слънце се случвали кулинарни революции, дошло време това да стане и в двора на неговия брат Филип I Орлеански. Главен готвач в замъка на Филип бил Франсоа Масиело. Почти по едно и също време с изданието на Варен се появява и книжката на Масиело под името "Нова кралска и буржоазна кухня". Готвачът въвежда азбучното подреждане на рецептите, въвел и добавянето на чаша вино към рибните бульони. Завинаги обаче ще остане в аналите на историята като майстора сътворил две чудеса в света на десертите - целувките и крем Брюле.
